Европейският цифров иновационен ден за отворени иновации, проведен на 13 ноември 2025 г. в UniBIT, събра университети, иновационни хъбове, стартъпи, инвеститори и публични институции, за да ускори превръщането на знанията в готови за пазара продукти и сигурни, мащабируеми бизнеси. Организирано от Европейския цифров иновационен хъб „Тракия“ съвместно с UniBIT, FounderCentre и Pleggi Ltd. и проведено в рамките на проект „Cyber4AllSTAR“, събитието беше насочено към стартъпи, студенти, изследователи и заинтересовани страни от екосистемата с една единствена цел: да свърже образованието, научните изследвания, финансирането и киберсигурността в практичен иновационен процес.
Цел и формат
Събитието беше замислено като активна, мултиформатна платформа, а не като поредица от лекции. Участниците се включиха директно чрез панели, уъркшопи, консултации, практически демонстрации и изложение (Startup Expo). Основните теми бяха киберсигурността, дигитализацията и достъпът до европейско и частно финансиране — с конкретна, практическа подкрепа за готовността на стартиращите компании, спазването на изискванията и готовността за инвестиции. Практическите елементи включваха 10-дневен хакатон за студенти и предприемачи („Иновации от знания“), безплатни оценки на киберрисковете, панели с инвеститори и щандове за консултации по безвъзмездни средства.
Ключови участници и встъпителни послания
Официалното откриване очерта приоритетите на деня: Професор Тереза Тренчева (заместник-ректор, UniBIT) подчерта, че знанието придобива стойност само когато се превърне в действие; Д-р Христиан Даскалов (председател, ЕЦИХ Тракия) подчерта, че киберсигурността трябва да бъде включена в иновациите от самото начало; а Стефан Григоров (FounderCentre) и Цветелин Николов (Pleggi) призоваха основателите да разглеждат предприемачеството като процес на непрекъснато учене и изграждане на мрежи. Представители на Българска агенция за инвестиции, Фонд на фондовете и Министерството на образованието изтъкнаха държавните и европейските механизми, които подкрепят технологично ориентираните предприятия.
Финансиране и ангажираност на инвеститорите
Сесиите, фокусирани върху инвеститорите, бяха основен стълб. Панели като „2026 г. наближава: милиардите на Европа – къде ще потекат парите?“ и „Има пари, но за кого? Външни инвестиции и европейски фондове“ разгледаха как стартъпите могат да съобразят проектите си с приоритетите на финансиране на ЕС, да подобрят финансовата си грамотност и да привлекат външен капитал. Участниците в панелите от Фонд на фондовете, Българска агенция за инвестиции, рискови фондове и банки подчертаха, че достъпът до значителен публичен и частен капитал от типа „ “ изисква подготовка, реалистични бизнес модели и партньорства в екосистемата. Практическите консултации на щанда на ЕЦИХ предлагаха персонализирани насоки за наличните инструменти на ЕС и начини за частно финансиране.
Киберсигурността като фактор (а не като допълнение)
Отличителна черта на деня беше интегрирането на киберсигурността във всяка съответна тема. Сесиите и демонстрациите на живо обхванаха сценарии за киберрискове, стратегии за смекчаване на рисковете и подкрепа за спазване на изискванията, свързани с инициативи на ЕС (включително Закона за киберустойчивост с отворен код и свързани проекти). Cyber4AllSTAR и партньорски проекти предоставиха безплатни проверки на готовността и съвети за тестове за проникване, докато кръглите маси B2B/B2C проучиха ефектите от цифровата трансформация върху секторната устойчивост. Организаторите и експертите заявиха, че „иновациите без киберсигурност са нестабилни“, като призоваха стартиращите компании да въведат рано практики за сигурност, за да защитят инвеститорите, клиентите и растежа.
Образование, предприемачество и „тройната спирала“
Програмата умишлено свързваше академичния талант с нуждите на пазара. Панели и работни групи разгледаха как да се превърнат студентските проекти и университетските изследвания в жизнеспособни стартиращи компании, като личните истории на основателите показаха общи пътища и капани. Панелът „Наука, бизнес, пари: можем ли да ги свържем?“ се фокусира върху трансфера на технологии и практически модели за сътрудничество между университетите, индустрията и правителството – така наречената „тройна спирала“. Включването на университетски хакатон и награди подчерта практическото обучение и ранната валидация на екипа като пътища към комерсиализация.
Практическа подкрепа и резултати
През целия ден участниците имаха достъп до:
- Индивидуални консултации относно финансиране с безвъзмездни средства, възможности за проекти на ЕС и готовност за инвестиции.
- Безплатни оценки на киберрисковете и насоки за съответствие и тестове за проникване.
- Семинари и майсторски класове, водени от опитни предприемачи, инвеститори и академици.
- Демонстрации на сценарии за атаки и техники за управление на риска с цел подобряване на готовността.
- Изложението Startup Expo, където 39 български стартиращи компании представиха свои продукти и услуги (организаторите съобщиха, че над 80 % от тях вече имат клиенти и оценки, надвишаващи 1 млн. евро).
Тези практически предложения имаха за цел да намалят трудностите за стартиращите компании, търсещи финансиране, клиенти и техническа устойчивост.
Мащаб и въздействие
Събитието привлече над 500 участници, включително студенти, академични лица, предприемачи, инвеститори, публични институции и медии. То съчетаваше структурирани панели с отворени пространства за консултации, за да се гарантира, че участниците ще си тръгнат с нови знания и конкретни следващи стъпки (кандидатури, партньорства или последващи консултативни срещи). Денят приключи с награди за екипите от хакатона и публикуването на Бяла книга на знанието и действието, обобщаваща препоръките на форума за подобряване на регионалната иновационна екосистема.
Защо това е важно за компаниите и основателите
Европейският ден на цифровата иновация демонстрира възпроизводим модел: внедряване на киберсигурност и готовност за финансиране в иновациите на ранен етап, като същевременно свързва талантите от университетите с ментори и инвеститори от индустрията. За стартъпите събитието предложи пряка практическа полза — подбрани съвети за финансиране, проверки за сигурност, контакти с инвеститори и мрежи, които съкращават времето за пускане на пазара. За институциите и политиците то предостави доказателства, че координираните интервенции с участието на много заинтересовани страни (услуги на ЕЦИХ , университетски програми, целеви съвети за финансиране) могат да увеличат шансовете изследователските и студентските проекти да се превърнат в устойчиви бизнеси.
Извод
Събитието в UniBIT показа, че успешните иновационни екосистеми изискват три неща, които да работят заедно: строги технически и сигурностни практики, реалистични финансови и бизнес модели и непрекъснато сътрудничество между академичните среди, индустрията и публичните участници. Чрез комбинирането на активни формати (хакатон, консултации, изложение) с фокусирани панели и приложна подкрепа за киберсигурност, денят превърна идеите в практически следващи стъпки за предприемачите и създаде ясна пътна карта за регионалното развитие на иновациите.